- Начало »
- Блог »
- Месото като храна на трапезата Ви. Номер 3 от ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ НА ЗДРАВОСЛОВНОТО ХРАНЕНЕ във "Формулата на здравето или какво не се казва за храната"
На всеки биологичен вид му е предоставено да има, познава и живее със своята видово специфична храна. Вложени са му и всички анатомо-физиологични средства и умения по естествен начин, без допълнителна външна намеса, да си осигури тази храна, да я усвои и оползотвори за нуждите си.
Човекът и месото като храна на трапезата му:
- Можете ли да се затичате след "тази храна"?
- Можете ли да я стигнете на собствен ход, да си я уловите "със зъби и нокти" и да я превърнете в своя жертва и бъдеща храна на трапезата си?
- Можете ли да разкъсате със зъби козината ѝ и да откъснете в устата си хапка от свежата ѝ плът?
Можете ли...?
...
Тази седмица е за ПРИНЦИП N3 НА ЗДРАВОСЛОВНОТО ХРАНЕНЕ:
Спрете или намалете до минимум консумацията на месо!
Пространна информация за многопосочната вреда от месото като храна на човешката трапеза, с аргументи, подкрепа на проучвания и заключения на водещи организации, работещи в областта на здравето, има в книгата "Как да отгледаш вегетарианец или здравословни принципи за всеки." / https://formulata.eu/kak-da-otgledash-vegetarianetz-ili-zdr… / Това е честа тема и на лекциите, които изнасяме с Валентин Грандев за Вас.
https://www.facebook.com/Formulata/posts/207597549788904 :
Принцип №3 ще разбуни духовете. В книгата "Как да отгледаш вегетарианец или здравословни принципи за всеки", приложих изчерпателен брой аргументи, затова в тази посочвам само най-важните причини:
"...От тук нататък вече ще говорим за видове храна. Ако мислите, че намаляването на количеството ѝ, както и броя на продуктите ще Ви затрудни, сериозно грешите. Вярно е, че всяка година на пазара се появяват десетки хиляди „новоизобретени“ храни, но почти всички те не представляват интерес за човек устремен към здравословен начин на живот. Нездравословност в здравословното хранене можем да открием във всяка една група от оставащите продукти, но нека започнем с месото. В книгата „Как отгледахме вегетарианец“ посветих цяла глава на опасностите, които крие месото и изделията произведени от него, затова тук ще обърна внимание само на основните принципи. Прекомерната употреба на животински продукти изобщо, е сигурен причинител на интоксикация, дори когато са съвсем „чисти“. Ето защо в миналото са били използвани сравнително рядко, най-вече по време на някои празници. В наши дни месото се превърна в основен източник на „всичко необходимо“, но и на твърде много излишно, което в крайна сметка води до заболявания. Срещал съм хора до толкова отдадени на желанието си за плът, че биха се зарадвали на изобретателен кулинар, който да вплете любимата храна и в десерта. Употребата на месо трябва да бъде намалена с десетки пъти от всеки, който не желае да се раздели с него, но поставя здравето на първо място сред своите приоритети. Спорадичната му консумация със сигурност не вреди в такава степен, както ежедневната кървава вакханалия, на която сме свидетели. Лично аз, бих ви препоръчал да се откажете от него изобщо или ако не ви достига воля, да го оставите в менюто само на няколко празника. Защо? Освен собствената си токсичност, месото което купувате или поръчвате в ресторант е придобило огромен коктейл от химикали. Фуражите, с които хранят животните са претъпкани с всевъзможни пестициди, хормони и лекарства от всякакъв вид. В процеса на преработка на месото се използват химикали с висока токсичност във всеки етап от почистването до съхранението. Консервираните и обработени продукти (например колбасите) се сдобиват с десетки други. В крайна сметка, когато попадне в чинията, пържолата съдържа следи от хиляди химически съединения, които нямат нищо общо с пасящото на полето теле. Ако си послужим с изводите от предходната глава стигаме до интересно заключение. В началото на научното производство и изследване на храната са били използвани сравнително малко нови вещества, естествено винаги рекламирани като чудесни открития и по този начин изпитвани върху лековерния потребител. По-късно под натиска на фактите, нововъведенията са били отричани (обикновено дори никой не се е извинявал), като на тяхно място са били промотирани нови. Днес иновациите в храната са десетки хиляди. Науката почти няма ресурс, а според мен често и не желае да изследва влиянието им върху здравето. Ако се случи така, че истината за някоя отрова да изплува на повърхността, процесът на законовото ѝ отстраняване е толкова бавен, че още с десетилетия се прилага тук и там по света. В същото време на мястото ѝ се появяват десетки нови. Науката няма почти никакво знание за въздействието на химическите вещества и съвсем никакво за възможните реакции помежду им. Съгласете се, че след като наливаме в колбата на тялото си всякакви нехарактерни съединения, вероятността те да не взаимодействат помежду си изглежда невероятна. Като се има предвид, че ежедневно приемаме огромна доза свободни радикали (благодарение на диетологията, всички добре знаем за тях), които са толкова реактивни, че допълнително катализират химическите процеси, можем само да предполагаме какво се случва в нас. Любвеобилните вещества, чиято електронна празнина ги кара да се съединят с първата срещана молекула, едва ли подбират партньорите си на свои и чужди, а резултатът от съединяването им с нехарактерните за тялото ни химикали, може да бъде единствено нещо още по-застрашаващо здравето...
Съществуват учени, които прилагат емпиричния подход с цел намирането на отговори по отношение на храненето и въздействието му върху здравето. Имената на някои от тях вече споменахме с подобаваща благодарност. Тук ще цитирам публикация на група лекари от май 2016, чийто заключения засягат интересуващата ни в този момент консумация на месо. ( “ Is Meat Killing Us?” Heathher Fields MD; Denise Millstine MD; Neera Agrwal MD; Lisa Marks MLS, AHIP The Journal of the American Osteopathic Association, May 2016, ) Във въпросния текст се обобщават редица изследвания на хора от различни страни, с различни диетични предпочитания и връзката на избора им с продължителността на живота, и възможността да станат жертва на „болестите на века“. Посочените резултати са съвсем очаквани, но да започнем подред. Резюмират се данните от 13 независими проучвания, на повече от милион и половина души за период между 5,5 и 28 години. Краткият извод на авторите гласи: „Независимо от вариациите в данните, устойчивите заключения сочат, че приемът на червено месо, особено преработено червено месо, се асоциира с нарастването на всички случаи на смъртност. В публикацията се посочват данни за въздействието на всички видове месо върху най-често срещаните причини за смърт и понижаването на риска при избор на различна от обичайната масова диета. Авторите задават въпроса „Намалява ли вегетарианската диета смъртността?“ и дават достатъчно положителни отговори в проценти по заболявания. В края лекарите разглеждат отговорността на съсловието пред пациентите и важната му роля за информирането им и насочването към подходящо хранене, целящо по-добро здраве. И така науката, която не служи на нечия финансова изгода, признава очевидната вреда на употребата на животинска плът за храна.
Намирам за необходимо да разясня и наглед ясния въпрос що е месо. Накратко казано е плътта на всяко същество дишащо кислород и издишващо въглероден двуокис. Телата на рибата, главоногите, скаридите, охлювите и всичко което едва забележимо мърда своите мускули е месо. Напоследък, поради различни комерсиални интереси, се опитват да ни накарат да разделим животинската плът на полезна и по-полезна, но такова делене е напълно безпредметно. Всички продукти на пазара или поне 90% от тях са резултат на технологично отглеждане...
...Отвъд лобистките публикации за полезността на определени видове месо, финансирани от техните производители, днес често срещаме и постулатите на консервативната наука, отдавна изостанала от времето. Факт е, че все още слушаме професори, които убедено повтарят развенчания лайтмотив за „незаменимите“ аминокиселини, за необходимостта от месо в менюто на подрастващите и на хората на физическия труд. Дали техните твърдения са резултат от невежество, инат или егоизъм, не мога да гадая. Освен тях обаче, съществуват специалисти – радетели за каузата на месото, които подозирам в чиста проба комерсиалност. Възможността да осигуриш разширяване на пазарния потенциал, като предлагаш удобни и очаквани решения на своята публика е доста примамлива. Когато липсва елементарен морал, никакви други пречки не остават пред алчните продавачи. Но! В действителност, когото и както да обвинявам във всевъзможни грехове, изборът с храната все още е подвластен на всеки от нас. Ако се сбъднат предсказанията на футуролозите (горещо се моля за противното), че в някакви бъдещи времена всички ще живеем в технологичен свят, в който машини ще бълват незнайно как приготвена храна право от кран в стената, тогава с право бихме прехвърляли отговорността. Днес всеки сам може да намери безброй доказателства за написано от мен в последните страници. Дали ще го направи и ще последва логиката на разума или ще потърси други лесно оборими, но удобни аргументи е само въпрос на личен избор. Моят съвет е: ДА СЕ СПРЕ ИЛИ НАМАЛИ ДО МИНИМУМ КОНСУМАЦИЯТА НА МЕСО..."
Автор: Валентин Грандев, д-р Таня Грандева